неделя, 16 септември 2012 г.

По-добре късно, от колкото никога!


 През цялата вечер не съм спала. Мислих си постоянно някакви неща. Вярно, греша понякога, но не трябва да съм наказвана по този жесток начин от човека, когото обичам.
Търсих го над 30 пъти, да.. и той нито веднъж не ми вдигна телефона, а уж щеше да ми звъни. Накрая след толкова сълзи, толкова мисли, толкова притеснение от моя страна.. към обяд реши да ми се обади. Все едно нищо не беше станало. Поне се спаси. Бяхме се карали и си мислех да сложа край на връзката ни, но благодарение на тази случка аз осъзнах нещо много важно.
Какви ли не мисли минаха през мен, какви ли не съмнения.. осъзнах какви грешки съм направила, но видях, че и неговите не са по-малко. Осъзнах, че няма да си намеря втори такъв, който да прави толкова жертви за мен (въпреки хилядите му грешни постъпки). Дори и да се караме и да си мисля да слагам край на взаимоотношенията ни - не бих го направила. Разбирам колко важен е той за мен. Колко много спомени имаме, как всичко ми напомня на него. 
Много съм се привързала и ако нещо стане с нас - край ! Ще умра !

Няма смисъл да живея без човека, който винаги прави всичко за мен. Няма смисъл да живея без този, благодарение на който се усмихвам.. Няма смисъл да съществувам без този, на който дължа толкова много.. който е до мен в трудните моменти, вярва ми, обича ме, помага ми. Винаги мога да разчитам на него и знам, че ще ме подкрепи, ще ми бъде опора. 
Научих много неща през тази си безсънна нощ и не смятам повече да правим излишни скандали за дреболии с него. Виждам, че и той ме цени, уважава ме.. но в същото време прави грешки. Разбира какво е направил накрая, но късно. Някой ден ще е прекалено късно. 
Но не аз ще сложа края.. не съм способна на това! 
Бих искала да дам един съвет, запомнете го..
Ценете хората до себе си, защото чак когато сте на път да ги загубите проумявате колко са важни те всъщност за вас. Възползвайте се и не губете време - кажете на всички, на които държите, че ги обичате и винаги могат да разчитат на вас. Не бъдете неблагодарни и оценявайте всеки малък жест, който правят. 
По-добре късно да осъзнаеш какво значи за теб един човек, от колкото никога! 
 Но понякога просто е прекалено късно.. в даден момент разбираш, че го няма до теб. 
Не стигайте до тук. Стегнете се! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар