сряда, 12 септември 2012 г.

Нищо не е свободно така, както човешката мисъл

В мислите си човек достига свободата, от която има нужда.
Поне нея никой не може да ограничи с разни идеали и претенции. 
А за закони да не говорим :)
Безплатна. Контролируема. Безгранична. Недостъпна. И такава ще си остане.
Човешката мисъл донякъде е най-ценното нещо, което човек притежава и трябва доста да я цени. В себе си таим доста чувства, емоции и преживявания. Непрекъснато обмисляме даден проблем и търсим решението вътре в себе си. Никъде другаде не можем да си дадем тази свобода.. всъщност - можем, но други хора ще ни забранят този лукс. 
Колко стачки е имало в държавицата ни, колко недоволни хора и пак нашите гласове остават нечути. Уж живеем в свободна страна.

Всичко вече струва пари - добре, че още въздухът ни е безплатен.
Любов. Семейство. Приятелство. Мисли. Все неща, безплатни и незаменими. Ала дали някой ги цени в днешно време?! Материалното е над духовното, а не трябва да е така.
Българският народ, както толкова години наред, трябва да е единен. Само така ще успеем.
И все пак.. Нищо не е свободно така, както човешката мисъл!
Дори в скучната работа - мисълта за прибирането у дома е спасение.
Дори в дъждовните дни - мисълта за малко топлина е спасение.
Дори в бедността - мисълта за малко пари е облекчение.
Но все се спираме до това - мислите. Просто мисли. Нереални неща.
Колелото се върти и скоро може да не е така, но до този момент не трябва да ограничаваме мислите си, не трябва да спираме да мечтаем, защото след време нищо не се знае.
Всичко е възможно!! Няма невъзможни неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар