Защо когато теб те няма животът е една измама?

Боях се да не разбия живота си с тебе,

сега сама го разбивам, руша се без време..

На кой свят съм не знам,

къде съм не знам, без тебе..

Какво правя не знам, коя съм не знам,

върни се при мене.. 

Ще понеса и сълзите и думите тежки,

ще понеса твоите нови и минали грешки..

С много съм била, един не съм могла да заобичам!

С теб е различно и не отричам,

направи така, че много да те обичам.

И всеки ден любовта ми по-силна става, 

но проблем е,ревнива съм и изневерите мразя.. 

 Знам, че никоя никога, няма да ме замени

любовта ни с теб цял живот ще ни държи.

От любов прощавам всеки твой скандал.

Разбери, че завинаги аз съм твоя..

И знаеш ли че ме влудяваш,

любов и болка ми даряваш,

дали отнемаш или даваш,

пак към тебе вървя, идвам сама.

Твоята обич сърцето ми да изцери,

благодарна ще ти бъда за това.

Моите дни с живот напълни точно ти,

а с другия живях едва, едва .

Хубаво ми е само в твоите ръце - ти си първи в моето сърце!

Всяка нощ сънувам само теб - твоите устни, твоите думи!

Нося те като клетва във кръвта ми.

Моля се нощ и ден да те имам само за мен,

искам всичко твое да е мое!

И никога не искам да свърши тази любов,

каквото и да става да сме заедно до край!

Всеки път, когато се скараме ми идва да те убия бавно,

 и да усетиш болката,

която вътре в мене ме изгаря бавно

и не ме оставя да заспя..

Прегръщам те, така боли.

Все си мисля, че с друга си.

Обичам те,не мога повече..

Обичай ме и ти,

не убивай всички чувства,

не разбивай на парченца сърцето ми!

Обичам те ми казвай, това ми стига,

за да се чувствам жива!

По-добре късно, от колкото никога!

 През цялата вечер не съм спала. Мислих си постоянно някакви неща. Вярно, греша понякога, но не трябва да съм наказвана по този жесток начин от човека, когото обичам.

Търсих го над 30 пъти, да.. и той нито веднъж не ми вдигна телефона, а уж щеше да ми звъни. Накрая след толкова сълзи, толкова мисли, толкова притеснение от моя страна.. към обяд реши да ми се обади. Все едно нищо не беше станало. Поне се спаси. Бяхме се карали и си мислех да сложа край на връзката ни, но благодарение на тази случка аз осъзнах нещо много важно.

Какви ли не мисли минаха през мен, какви ли не съмнения.. осъзнах какви грешки съм направила, но видях, че и неговите не са по-малко. Осъзнах, че няма да си намеря втори такъв, който да прави толкова жертви за мен (въпреки хилядите му грешни постъпки). Дори и да се караме и да си мисля да слагам край на взаимоотношенията ни - не бих го направила. Разбирам колко важен е той за мен. Колко много спомени имаме, как всичко ми напомня на него. 

Много съм се привързала и ако нещо стане с нас - край ! Ще умра !

Няма смисъл да живея без човека, който винаги прави всичко за мен. Няма смисъл да живея без този, благодарение на който се усмихвам.. Няма смисъл да съществувам без този, на който дължа толкова много.. който е до мен в трудните моменти, вярва ми, обича ме, помага ми. Винаги мога да разчитам на него и знам, че ще ме подкрепи, ще ми бъде опора. 

Научих много неща през тази си безсънна нощ и не смятам повече да правим излишни скандали за дреболии с него. Виждам, че и той ме цени, уважава ме.. но в същото време прави грешки. Разбира какво е направил накрая, но късно. Някой ден ще е прекалено късно. 

Но не аз ще сложа края.. не съм способна на това! 

Бих искала да дам един съвет, запомнете го..

Ценете хората до себе си, защото чак когато сте на път да ги загубите проумявате колко са важни те всъщност за вас. Възползвайте се и не губете време - кажете на всички, на които държите, че ги обичате и винаги могат да разчитат на вас. Не бъдете неблагодарни и оценявайте всеки малък жест, който правят. 

По-добре късно да осъзнаеш какво значи за теб един човек, от колкото никога! 

 Но понякога просто е прекалено късно.. в даден момент разбираш, че го няма до теб. 

Не стигайте до тук. Стегнете се! 

Следобедни мисли

Дояждайки последната хапка от шоколадовата си бисквитка и допивайки останалия сок от нар, решавам да напиша още една статийка. 

Ей така - следобедно :)

Вероятно някои хора никога не са изпитвали ЛЮБОВ, онази - истинската. Такива хора ги съжалявам. Не знаят какво е някой да е целият ти свят, понякога единствената причина да си жив. Не знаят какво е да се будиш и да заспиваш с мисълта за някой. Не са усещали какво е чувството да чуят "Обичам те" малко преди да заспят и веднага след като се събудят.

Преди да разбера какво е любов .. в истинския смисъл на думата, си мислех, че нещата стоят далеч по-различно. Ала само един истински влюбен човек би ме разбрал. Колкото и да пиша сега, ако не сте го усетили, няма как да ме разберете. И тук не става въпрос любовта да е само от ваша страна, а да е споделена.

А сега излизам на кафе с приятелки! Направете го и вие.
Възползвайте се от хубавото време, че скоро няма да е такова!

Или с теб, или с никой!

С всеки изминал ден искам да ускоря времето.

До няколко месеца ти ще си този, с който ще съм под един покрив.

Въпреки всички трудности, въпреки разстоянието между нас - ти си ми в сърцето и те нося винаги със себе си! Въпреки всички пречки, щом се борят двама - любовта оцелява!

Аз знам, не съм идеална. Не съм перфектна. Ала в твоите очи съм такава - единствена, незаменима. Най-добрата. 

Всичко си ми ти. Абсолютно всичко и не мога дори ден без теб. Дори секунда.

Искам да мине бързо времето. Да дойде Декември, ала няма как да го забързам.. 

Ех, само да можех..!

Но аз ще чакам колкото трябва, защото нито времето, нито разстоянието могат да са пречка за двама души, които се обичат и копнеят един за друг. Ще чакам.. защото когато чакаш - означава любов! Иска се търпение и всичко ще си дойде на мястото..

Само няколко месеца и вече ще сме неразделни. Завинаги - аз и ти! 

Преминахме през доста трудности, но любовта ни оцеля и ще я има вечно! Обичам те..

Обичай ме и ти, както до сега, дори може и повече :))  ♥ 

За най-прекрасното момче .. Ц.

Нищо не е свободно така, както човешката мисъл

В мислите си човек достига свободата, от която има нужда.

Поне нея никой не може да ограничи с разни идеали и претенции. 

А за закони да не говорим :)

Безплатна. Контролируема. Безгранична. Недостъпна. И такава ще си остане.

Човешката мисъл донякъде е най-ценното нещо, което човек притежава и трябва доста да я цени. В себе си таим доста чувства, емоции и преживявания. Непрекъснато обмисляме даден проблем и търсим решението вътре в себе си. Никъде другаде не можем да си дадем тази свобода.. всъщност - можем, но други хора ще ни забранят този лукс. 

Колко стачки е имало в държавицата ни, колко недоволни хора и пак нашите гласове остават нечути. Уж живеем в свободна страна.

Всичко вече струва пари - добре, че още въздухът ни е безплатен.

Любов. Семейство. Приятелство. Мисли. Все неща, безплатни и незаменими. Ала дали някой ги цени в днешно време?! Материалното е над духовното, а не трябва да е така.

Българският народ, както толкова години наред, трябва да е единен. Само така ще успеем.

И все пак.. Нищо не е свободно така, както човешката мисъл!

Дори в скучната работа - мисълта за прибирането у дома е спасение.

Дори в дъждовните дни - мисълта за малко топлина е спасение.

Дори в бедността - мисълта за малко пари е облекчение.

Но все се спираме до това - мислите. Просто мисли. Нереални неща.

Колелото се върти и скоро може да не е така, но до този момент не трябва да ограничаваме мислите си, не трябва да спираме да мечтаем, защото след време нищо не се знае.

Всичко е възможно!! Няма невъзможни неща.

Остатък

Възползвам се максимално от оставащите почивни дни и до край ще си ги изживея така - незабравимо! Лятото си отива и остави много приятни спомени, които ще помня дълго,дълго. Предстоящите ми четири дни ще са незабравими! Най-хубавите! Това си го обещавам.. 

Какво повече ми трябва от това - да съм с любимия си човек на някое тихо и спокойно местенце :) ?!

Обещала съм си, също така, ако не се получи с този човек, повече никога да не търся друг. Всички спомени с него, всички преживявания, всички места, на които сме били - няма как да ги забравя с времето. Решила съм си, не дай си боже, ако нещо се случи и не сме вече заедно...никога да не пробвам с друг. Хората са казали : "Никога не казвай НИКОГА!", но в този случай съм твърдо решена дори да го извикам! Да извикам пред целия свят - никога..

Реална ли е представата ми за любовта - не зная, но от ден на ден чувствата ми стават все по-силни, макар и понякога той да се държи като идиот. На нито едно момиче не го пожелавам! Боли да обичаш и да вярваш, а от другата страна да ти отвръщат с безразличие и грубост.. Боли!

И все пак смятам да си запазя хубавите моменти, а лошите - да ги споделя с него, за да изясним нещата. Всъщност това лято научих важен урок - с общуване много се постига!

Добре дошли!

  Добре дошли в моя блог - Summer stylе!

Пожелавам Ви много приятни емоции 

и неповторими мигове !  : )

                                                                   Целувки!